Общото между пробиотиците, постбиотиците и пребиотиците е фактът, че всички те са вещества, които оказват значително влияние върху правилното функциониране на червата. Въпреки сходната номенклатура, те се различават по въздействието си върху функционирането на чревната микробиота.
Струва си да си припомним какво представлява чревната микробиота (наричана още чревна флора). Казано по-просто, това е сложна общност от микроорганизми, които обитават храносмилателната система, особено червата. Тя включва, наред с другото: бактерии, вируси и гъбички, които заедно създават екосистема, която играе ключова роля за човешкото здраве.
Пробиотици, постбиотици и пребиотици – дефиниции
Пробиотиците, пребиотиците и постбиотиците, въпреки че всички те са предназначени да поддържат правилното функциониране на храносмилателната система, се различават значително един от друг.
- Пробиотици – представляват живи микроорганизми, които приложени в подходящи количества имат благоприятен ефект върху здравето на гостоприемника.
Техният източник обикновено са млечнокисели бактерии като Lactobacillus и Bifidobacterium или някои дрожди, напр. Saccharomyces boulardii . Важно е, че пробиотиците имат клинично доказан ефект и идват от човешкия храносмилателен тракт. Следователно маринованите продукти не са пробиотици, а съдържат само пробиотични щамове.
Една от характеристиките на пробиотиците е способността им да колонизират червата, което спомага за поддържането на микробиологичния баланс на храносмилателния тракт, подобрява храносмилането и производството на витамини. Благодарение на това се укрепва и чревната бариера.
- Постбиотиците – са тясно свързани с действието на пробиотиците, тъй като те са продукти или метаболити, образувани в резултат на дейността на микроорганизми, живеещи в храносмилателния тракт, напр. Тези съставки могат да се образуват по време на ферментация в червата, като късоверижни мастни киселини (SCFA), включително маслена киселина и пропионова киселина.
Източникът на постбиотиците са вещества, естествено произведени от микроорганизми, живеещи в храносмилателния тракт. Постбиотиците също могат да бъдат допълвани.
Тяхната задача е да укрепват чревната бариера, да поддържат имунната система и да модулират сигналите между микробиотата и тялото. Те също влияят върху функционирането на имунната система чрез, наред с другото: противовъзпалителен ефект. Използването им от човешкия организъм във физиологични процеси е обект на изследване.
- Пребиотиците са несмилаеми хранителни вещества, които стимулират растежа или активността на полезните бактерии в червата (основно Bifidobacterium и млечнокисели бактерии).
Източниците на пребиотици са различни фракции от диетични фибри и олигозахариди, напр. инулин, фруктоолигозахариди (FOS), галактоолигозахариди (GOS), но също и бета-глюкан и други фракции от разтворими фибри.
Пребиотиците осигуряват храна за пробиотиците. Те спомагат за поддържането на микробиологичния баланс в червата, като стимулират растежа на микроорганизми, които са полезни за здравето на храносмилателната система.
Различни роли, една синергична система
Въпреки че пробиотиците, постбиотиците и пребиотиците се различават значително, на практика те образуват синергична система, която помага за поддържането на здрава храносмилателна система. Всички те са насочени към подпомагане на правилното функциониране на червата, а оттам и здравето на човека. Те имат неразривна връзка с чревната микробиота – всяка група съединения въздейства върху микробиотата, но по малко по-различен начин: пребиотиците подпомагат растежа на полезни микроорганизми, пробиотиците осигуряват живи култури от бактерии, докато постбиотиците са метаболитни продукти на микроорганизми, живеещи в червата, което може да повлияе на чревната микробиота, както и на човешкото тяло. Интересното е, че постбиотик като бутират може също да има пребиотични функции и да поддържа растежа на нормалната чревна микробиота.
Пробиотиците, постбиотиците и пребиотиците играят важна роля в модулирането на имунната система, подпомагайки нейното функциониране и намалявайки риска от заболявания и разстройства на стомашно-чревния тракт, свързани с нарушения на чревната микрофлора.
Всяка от тези групи има малко по-различна функция за поддържане на правилната чревна функция, но тяхното действие поддържа микробиологичния баланс на храносмилателната система на цялото тяло. Поддържането на този баланс се постига чрез грижа за диетата и включване в нея както пробиотици, така и пребиотици, а ако те не могат да се консумират, и самите метаболити – като маслена киселина (под формата на натриев бутират).